Мечтата на “Рейнджърс” за европейска купа беше удавена, след като те изхвръкнаха от състезанието благодарение на правилото за гол на чужд терен. Шотландците бяха само на 20 секунди разстояние от втория рунд, когато Николай Тодоров от “Левски” - София, със забележителен удар от 25 метра разруши всичките им надежди. Футболистите на Уолтър Смит не можаха да устискат крехката преднина от един гол, постигната в Глазгоу. Дъждовното време, което би трябвало да помогне на “Рейнджърс”, направи играта много трудна и отвори дупка в отбраната на шотландците, след подхлъзване на Маккол, от която едва не се възползва Наско Сираков, но вратарят Максуел успя да изчисти. Само секунди по-късно Хейгън сътвори великолепна възможност за “Рейнджърс”, подавайки топката между двама защитници на Тревър Стивън, който пропусна. Марк Хейтли както винаги беше шилото в нападението на “Рейнджърс” и създаде най-много опасности пред Николов. Жестокият удар дойде в 36-а минута, когато Ричард Гъф се опита да пресече паса на Георги Иванов, но само успя да отклони топката в краката на Боримиров, който я плъзна към Сираков и той с остър удар прониза мрежата зад Максуел. “Рейнджърс” отвърна на гола незабавно. Минута преди почивката Гари Стивънс напредна отдясно и неговото диагонално центриране бе посрещнато от Дюран, който с глава възстанови равенството. В 47-а минута испанският съдия Диас Вега сдържа нервите си добре и въпреки рева на четиридесетте хиляди фенове не даде исканата от Сираков дузпа за “събарянето” му от Дейв Макферсън в наказателното поле. Вратарят Максуел пак се прояви геройски, като спаси великолепно удар на Тодоров, последван от удар на Сираков. “Рейнджърс” постепенно започна да забавя играта. В 76-а минута и Николов трябваше да прояви рефлексите си, спасявайки фантастично удара с глава на Макферсън. Така дойде трагичната 89-а минута, когато от една на вид съвсем безопасна ситуация Тодоров с мощен далечен изстрел закопа “Рейнджърс”.
След мача Уолтьр Смит беше привидно спокоен, въпреки преживения шок. “Рейнджърс” ще загуби 6 млн. лири (9 млн. долара) след отстраняването му от турнира на КЕШ.
САМОЧУВСТВИЕТО НА “СТАРАТА ФИРМА”
както обичат да наричат себе си шотландските шампиони, се градеше не само на безбройните купи и награди, спечелени от тях, но и на изключителния по своите резултати минал сезон, когато те бяха на крачка от финала за европейската купа на шампионите, която единствено липсва на тяхната витрина. Безпокойството им се изпари веднага, след като председателят на комисията по жребия съобщи името на техния противник в първия кръг – “Левски”-София. Сигурни в победата си, директорите на “Глазгоу Рейнджърс” започнаха в дните след жребия продължителни пазарлъци с УЕФА да бъдат включени в групата на осемте най-силни отбора от втория кръг. Явно всички те още тогава бяха отписали българския шампион - всички ние помним немного ласкавите коментари, които се появиха в британските вестници веднага след жребия през юли. В рамките на приличното поведение вестниците цитираха, че в последните пет години “Левски” е отпадал винаги в първия кръг от недотам известни в Европа отбори и че в отбора няма други играчи освен ветерана Сираков, известен с гола му срещу Италия на световното първенство през 1986 г., а отборът играе бавен, отегчителен и нерезултатен футбол.
НА ОСТРОВА ЗАМИРИСА НА ПОГРЕБЕНИЕ
След като испанският съдия свири края на мача в София, къде на шега, къде наистина, говорителят на стадиона на “Селтик”, Тим Стивънс, наричан още Тигъра Тим, може би, желаейки най-искрено да изрази своето съчувствие към всички, свързани с “Глазгоу рейнджърс”, реши и в почивката между двете полувремена на мача между “Селтик” и “Иянг Бойс”(Берн) за купата на УЕФА помоли публиката да почете с едноминутно мълчание изпадането на “Глазгоу рейнджърс” от турнира за европейската купа на шампионите. Това накара директорите на “Селтик” да поднесат публично извинение за случилото се, а ръководителят на стадиона посети Тигъра Тим в неговия радиобокс, за да го информира, че е уволнен и оттук нататък е “персона нон грата”.
Минути след последния съдийски сигнал на националния стадион “Васил Левски” в София, спортните коментатори на телевизионната програма на Би Би Си Дезмънд Лайнъм и шотландецът Алън Хансен, бивш играч на “Ливърпул”, оцениха българския шампион като “много добър”, а българските голове като “страхотни майсторски изпълнения”. Интернационалните сателитни програми през петнадесет минути повтаряха, че “Глазгоу рейнджърс” е изпаднал от турнира на европейските шампиони, победен от изненадващо добре представилия се български шампион, завършвайки с видеозаписа на двата нокаутиращи удара на Наско Сираков и Николай Тодоров.
“ЛЕВСКИ” Е ТОЛКОВА ЖЕСТОК
Насред напрегнатия коментар за играта на лондонския “Арсенал” в мача му от европейския турнир на носителите на националните купи най-футболната британска радиостанция “Кепитъл Голд” и най-обичаният в Англия футболен коментатор Джонатан Пиърс отделиха повече от пет минути, за да отдадат заслуженото на победата на българския шампион “Левски”. Коментарът бе подкрепен от експертната оценка на госта на предаването, шотландеца Франк Маклинтък. Дадена бе изключително висока оценка за работата на всички футболисти на “Левски” и неговото треньорско ръководство. Отделено бе място на драстичната промяна в начина на игра на българския шампион през новия сезон. Отново бяха дадени високи оценки за играта на Славчев, Янков, Цветанов и цялата защитна и средна линия на отбора, но най-високи бяха оценките за голмайсторите Сираков и Николай Тодоров. Ласкавите думи за играта на Николай бяха подкрепени с подробен коментар за неговата кариера и вниманието, с което се следи неговата игра от мениджърите на няколко английски отбора, франк Маклинтък завърши с думите “Шотландия и “Глазгоу” не можаха да гледат българския майстор на гола Тодоров през март 1991 г., но имаха шанса да го видят в двата мача срещу любимия им отбор и сигурно ще го помнят дълги години.”
Централната британска преса бе многословна за проявите на шотландските и английски отбори, преминали във втория кръг, а в същото време бе съвсем телеграмна в кореспонденциите си от София. В тях преобладаваха коментарите, че липсата на късмет е спряла “Рейнджърс” с гол в последната минута. Заглавията следваха кое след кое по-лаконични и по-минорни:
The Independent – “Левски” е толкова жесток, а “Рейнджърс” е без късмет”;
Daily Enpress – “Зашеметеният “Рейнджърс”;
Evening Standart – “Загубата на “Рейнджърс” е много скъпа”;
Daily Mail – “Рейнджърс”, поразен от жесток удар, зрелищен гол след края на редовното време разбива надеждите на “Рейнджърс”;
The Daily Telegraph – “Късен удар накара “Рейнджърс” да замлъкне”;
The Guardian – “Шотландците са вън”. Тук авторът Патрик Глен допълва към заглавието: “Играчите и 700-те шотландски привърженици на “Глазгоу” бяха шокирани от гола в последната минута, който ги елиминира.”
Daily Record (шотландско издание) – “Рейнджърс” изпада след зашеметяващ шут в края на мача”;”Като гръм от синьо небе!”
“Рейнджърс” заедно с “Дънди Юнайтед” и “Хартс” ще бъдат само наблюдатели на европейската купа. ...” Разочарованият Уолтьр Смит каза: “Голът дойде много късно и нямахме време да отвърнем”. Той добави: “Ние сме много разочаровани от начина, по който изпаднахме. Аз мисля, че играхме достатъчно добре в първото полувреме и издържахме на началния натиск в началото на второто полувреме. Ние знаехме много добре каква опасност крият двата гола, които получихме в първия мач. Просто нямахме никакво време да отвърнем на гола на Тодоров. При 1:1 аз бях убеден, че ние ще се класираме за втория кръг, но това не стана.” Треньорът на “Левски” Г.Василев беше толкова развълнуван, че му беше трудно да говори: “Когато резултатът беше 1:1, аз бях сигурен, че ние познаваме “Рейнджърс” достатъчно добре, за да вкараме и победен гол. Аз обаче не мислех, че ще чакаме толкова дълго. “Рейнджърс” са много добър отбор, както показаха миналия сезон, и затова сме още по-радостни от начина, по който ги победихме.”
“Много рядко е имало шотландски отбор, който се бори геройски да влезе във втория кръг и е имал толкова малко късмет. Изглеждаше, че “Рейнджърс” ще е в жребия в петък с общ резултат 4:3, докато Николай Тодоров не разби неговите мечти с 25-ярдов удар (около 23 метра), който мина покрай Али Максуел, като че ли отивайки в орбита. “Рейнджърс” не можа да повярва. Ариергардната битка през второто полувреме, която определено беше опасна за него, изглеждаше да е път към успеха, когато “Левски” като по чудо отбеляза гръмотевичния си победен гол.”
“Дюрант беше много добър, както бяха и Стюарт Маккол, Марк Хейтли и защитната четворка на “Рейнджърс”, но в края на краищата тяхната компетентност не можа да помогне с нищо, когато “Левски” проби дупка в червената бариера от играчи на “Рейнджърс”. В тези последни драматични секунди всичко се разпадна. Голямата награда бе загубена. Битката привърши изведнъж и “Рейнджърс” не можа да го повярва. Хейтли избяга разочарован от терена, докато играчите от “Левски” танцуваха в средата и махаха радостни на техните щастливи запалянковци. Маккол, невярващ, стоеше с ръце на главата си, а Дюрант просто гледаше в пространството, като че ли не можеше да повярва. Обаче двата гола, които “Рейнджърс” допусна на “Айброкс”, бяха със същата важност, както победният гол на Тодоров за изпадането на “Рейнджърс”.
По повод победата на “Левски” в София кореспондентът на “Таймс” за мача, Роди Форсайт, прави своите констатации: “Рейнджърс” бе елиминиран от европейската купа в много мелодраматични обстоятелства, когато умопомрачителен удар от 25 метра на Тодоров рикошира в горната греда и влезе зад Максуел в последната минута на мача, в който шотландските шампиони изглеждаха, че ще продължат в следващия кръг. Те успяха да преживеят гол от ветерана Сираков и си върнаха с гола на Дюрант на полувремето. Колкото по-малко минути оставаха, толкова по-невероятно бе българите да победят шотландската защита.” Роди Форсайт завършва: “Уолтър Смит викаше на своите играчи да се върнат в защита. Те бяха почти сигурни, че ще преминат в следващия кръг при изтичането на 90-те минути. Тогава дойде прекрасното изпълнение на Тодоров, което предизвика сцени на масово празненство сред местните запалянковци, но в същото време отне шанса на “Рейнджърс” да получи за втори път солидни приходи.”
ФРЕНЕТИЧНА ПУБЛИКА!
Възкликнаха много от радио- и телевизионните шотландски коментатори. Описвайки с почуда, стреснати от картината по трибуните, където щастливите привърженици на “Левски” сякаш бяха запалили стадиона след последния сигнал. Роди Форсайт от “The Times” трудно можеше да отгатне причината за фантастичната подкрепа, която даде българската публика на своите любимци. “Българските шампиони обикновено са гледани от средно 4’000 души, но стадионът този път беше изпълнен от 50’000 души", завършва авторът, но за нас, българите, всичко бе ясно, публиката благодареше за добрата игра, за силния характер и мъжеството, проявени в този двубой с един от гигантите на европейския футбол.
В-к “Старт” бр.1198 от 4 октомври 1993г.
КАЙЗЕРА СЪКРУШИ ПОДАНИЦИТЕ НА КРАЛИЦАТА
Дълго ще се помни рапсодията в синьо от миналата сряда вечер! Защото подобни победи влизат във футболната ни история. Рядко напоследък преживявахме гигантска радост по трибуните, затова повалянето на “рейнджърите” ни се услади десеторно!
Шутът на Кайзера най-после развали черната магия, опасала от шест години стадион “Васил Левски”. Колко пъти бяхме на крачка от еуфорията, а някой все ни я отмъкваше в последния миг. Не, никой не е забравил кошмара, пратен ни от шотландците в дъждовната ноемврийска сряда на 1987г. И отмъщението дойде точно така, както го мечтаехме.
“Левски” и прекрасната му публика дочака този миг, предхождан от предълги терзания. Появиха се мнения, че “сините” играели по-силно срещу силните, а се препъвали в противници като ОФИ, “Ференцварош”, “Люцерн”... Вярно е и не съвсем! Просто и слепците видяха как българският шампион се преобразява с всеки минал мач тази есен. Фиестата стартира с онова 6:0 срещу “Ботев” и не спира. Причините са няколко, главната се казва Георги Василев. Старши треньорът, стоял цяла година без работа (!?), за невероятно кратък срок наложи своя стил и “сините” заиграха по непознат за очите ни начин. Защитата е страшно подвижна, еластична и твърда, готова е и за атака при всеки удобен случай. Халфовете си подават топката бързо, често с едно докосване, разстилат отборните действия по целия терен. Напред се действа опростено, мълниеносно, голаджийски! Тази вкусна гозба е “посолена” със страхотна физическа подготовка и тактическа дисциплина, докосваща немския педантизъм, но не и лишена от фантазия...
“Не съм левскар, ала “Левски” е най-силният ни тим днес, откроява се над всички останали и ще отстрани “Глазгоу Рейнджърс” - това прогнозира 6 часа преди заветния мач футболистът на “Локо”(Пд) Диан Петков. Подобно мнение се шири из първата ни дивизия. Логично! Разбра го и титулуваният шотландски клуб. Дошъл със своите богати спонсори, по численост наброяващи два футболни отбора! Не помогнаха имената и парите този път. Защото срещнаха истински футболисти и мъже. “Левски” имаше своя признат лидер Наско Сираков, превъзмогнал болката и умората, раздал се докрай.
“Левски” имаше бранители от суперкласа, начело с перфектния Хубчев и бетонния Сашо Марков. “Левски” имаше средна линия, способна да върже играта върху тежкия терен, родила и екзекутора Тодоров. “Левски” имаше колектив, осмислил всеки свой ход.
Миналата година “сините” станаха шампиони, но докрая търсеха истинския си лик, разчитаха на личности като Наско и Гетов, във всеки мач се играеше различно без избистрена идея. Сега публиката пълни стадиона и знае как ще подходи любимият й тим, който пък винаги намира нещо за дообогатяване на стила си срещу конкретния съперник. Както стана срещу шотландските бойци. Нашите хитро не се хвърлиха в безогледни нападения, издържаха на турнирното надлъгване, нанесоха решителното кроше точно когато най-боли! “Да, ама голът на Кайзера падна малко случайно, имахме шанс!” - твърдят песимисти. И не са прави. Защото българите владееха положението в целия мач, пропукаха се едва няколко пъти, което е съвсем нормално. Дори и да не бяха победили, щяха да заслужат овациите ни. А шансът спохожда по-добрия, това е казано от мъдри хора. Доказа го и вратарят Николов, пуснал евтин гол, но реагирал като пантера през второто полувреме при коварен удар с глава отблизо. Николов стопроцентово се реваншира за недоглеждането си преди почивката и има огромна заслуга стомната ни да не строши.
Докато някои през лятото се перчеха с шумни трансфери, “Левски” взе това, което му трябва. Сега е на стъпка разстояние от шампионската лига на Европа. Влизането там ще значи престиж и заслужено много пари, осигуряващи финансово спокойствие на клуба за няколко лета. Стоп! Нека не слагаме каруцата пред коня, все пак има още едно препятствие за прескачане преди мачовете на истината. Нека просто се радваме, толкова рядко ни се случваше напоследък. Нека запомним фантастичната публика на националния стадион. Само футболната “синя” магия може да докара до екстаз хиляди отрудени хора, да им извади за 90 минути лошите мисли, да ги направи по човешки щастливи. Само такива победи са способни да ни обединят, да накарат известен депутат (Венци Димитров - СДС) да се качи върху “банката” в централната ложа, без височайши задръжки.
Гордите шотландци не очакваха крушението. Направиха каквото можаха, каквото им дадоха да направят. А то бе недостатъчно за крайния успех. И слава Богу! След 11 поредни срещи без еврозагуба “Глазгоу Рейнджърс” се спъна, удари се лошо в София. Ще запомни този град и неговият “Левски”. Защото шотландците са пестеливи и на думи, но известният англичанин Марк Хейтли продума след мача само това: “Левски” бе по-добър от нас тази вечер, игра като голям отбор!” Как да не му вярваме?
...Доста български тимове се събират само за тренировки и мачове, през останалото време футболистите не се виждат. А в нощта след синята рапсодия левскарите се събраха да празнуват заедно в дискотека “Юлита”. Правят го всеки път. Там бе дори техническият директор Желязков. За да разберат и неверниците, че голямата цел се гони само със съмишленици, с приятели, с тим от мъжки момчета!
Томислав РУСЕВ
ЛЕТЯЩАТА ФАНТАЗИЯ -ИЗНЕНАДА ЗА “ВЕРДЕР”
За две сериозни изпитания се подготвяше новата звезда на “Хамбургер” Йордан Лечков - двубоя с могъщия “Байерн” в Мюнхен и супершоуто, посветено на борбата срещу расизма, което на 5 октомври ще противопостави световния шампион Германия срещу чужденците в бундеслигата. Лечков имаше честта да бъде поканен от треньора на “аспирините” от Леверкузен Драгослав Степанович в именита компания, в която между другото са и асовете на “Вердер” Братсет, Ръфър, Херцог! Всъщност какво може да посъветва нашият национал своите приятели в “Левски”, които освен срещу норвежеца, новозеландеца и австриеца ще застанат и против Рек и Боровка, Нойбарт и Байерсдорфер, Вотава и Боде, Хобш и самия магьосник - треньора Рехагел? - Най-напред - гръмко, голямо “Браво!” за победата на “сините” над “Рейнджърс”, тя изненада даже прекалено спокойните, неинтересуващи се от другите германци! Не искам да плаша никого с класата и мощта на “бременските музиканти”, тя е всеизвестна. “Вердер” с атлетизъм и борба не можеш уплаши, така пролетта се опита да му противодейства “Байерн” и мюнхенският колос тотално бе разбит и прегазен! Само летящата фантазия, техниката, импровизацията, съчетани с изпипан професионално тактически план и “немска” игрова дисциплина, могат да объркат момчетата на Рехагел. Желая го на “Левски” от сърце, нали вече веднъж учудиха света!
... Който е гледал каква наистина германска машина е “Вердер”, той знае какъв нов полет над Монблан очаква „сините"!
ПОРАЗЯВАЩИЯТ УДАР СЕ „КОВЕ" 15 ГОДИНИ
Бяха минали само 3 дена от 29-ия рожден ден на Николай ТОДОРОВ, но истинският, фантастичният подарък за празника бе голът на кариерата му. Оценен и от вратаря на “рейнджърите” Максуел като “невероятен, неспасяем, поразяващ удар”! Всъщност снайперската точност на футболния Кайзер (сравнението идва още в детските години, когато Ники е ученик в Добрич и морското момче има за пример пробивите и головете на капитана на всепомитащия “Аякс” Кайзер!) не е от вчера. Кове се вече повече от 15 години и тепърва вратарите ще страдат още от нея. В близо 180 мача в елитната група Тодоров е вкарал 45 гола пък въпреки забвението му в националния ни тим има 3 попадения в 9 мача.
Най-интересното освен повторното “завръщане” в „Левски" и затварянето на кръга, обхващащ 6-те отбора, в които Ники е показвал щедрия си талант, е трупането на смелостта и техниката, превърнали този излязъл сякаш от приказките “капещ лист” в явлението на деня. А може би и на годината?! По характер Тодоров не е от широко рекламиращите се лидери, нито пък е от вечните мърморковци, които все виждат грешката у... другия. Но на игрището няма как да не забележиш не толкова 183-те му сантиметра и 77 килограма, а увереността, че за големия ден първо се работи:
- Не избързвах с обличането пак на националния екип, исках да съм подготвен за ролята, която преди изпълнявах - каза Николай, когато отклони поканата да играе в приятелски мач. - Исках да възвърна и формата си, и спокойната увереност, че мога пак да бъда печелившата карта в “Левски”. Защото не забравям, че там ми повярваха, когато други ме бяха забравили, отписали!
Асен Ангелов
В-к “Футбол” брой 40 от 4 октомври 1993г.
МИСТЪР ХЕЙТЛИ, ЗНАЕТЕ ЛИ КОЙ Е КАЙЗЕРА?
Всичко голямо, което се случи в сряда вечер, е чуто, видяно, прочетено и преосмислено. Агонията е много силна, когато е фризирано самочувствие падаш от Еверест. Радостта пък е още по-голяма, когато тръгва от близост до нулата. А тя води след себе си хронологията на КРАХ НА ЕДНО ТВЪРДОГЛАВО САМОЧУВСТВИЕ
РИТНИЦИ ПО СЕДАЛКИТЕ В ИЗБЛИК НА ЯД ОЩЕ НА “АЙБРОКС”. Да, точно преди две седмици шотландската публика вилня на собствения си стадион, недоволна от мача. Защото нейният “Рейнджърс” победи с резултат, приличащ повече на трилър, отколкото на успокояващ преди лягане вечерен сериал.
ЗАКАНИТЕ НА МАРК ХЕЙТЛИ. “В София ще ги размажем!” Когато те е страх, винаги изскача инстинктът за самосъхранение. Още повече от позицията на реномето на “Рейнджърс” си длъжен да го направиш. В случая започваш да приказваш повече, отколкото трябва. Вярно, яд си го беше човекът, тъй като и двата му гола отидоха почти нахалост.
ПОБЕДАТА НАД “СЕЛТИК” - МОРФИН ЗА НЯКОЛКО ДНИ. Въпреки че в това почти параноично “дерби” едни възкръсват, а други ги погребват, “рейнджърите” се опитаха да вземат със себе си самочувствието от победата. Поне това бяха длъжни да направят.
АЛИ МАККОЙСТ В ГРУПАТА ЗА МАЧА - ПОСЛЕДНО ХАПЧЕ СРЕЩУ СТРАХА. Голямата “звезда” бе още почти на патерици, но те я доведоха като резерва - просто ей-така, защото ги бе страх, но гордостта не им позволяваше да си го признаят. Е, това, разбира се, е съвсем естествено.
50 000 ЕКЗАЛТИРАНИ НА СТ. “ВАСИЛ ЛЕВСКИ”. Единайсет “сини” много добре усещат момента. Те бяха разбрали някои неща още на отиване към Глазгоу. Оставаше да се преодолее още малко комплексът от името. Все пак това е Великобритания.
ЗАПОЧВА ГРАНДИОЗЕН СБЛЪСЪК НА НАДИГРАВАНЕ И НЕРВИ. Тъй като силите са равни и шотландците знаят прекрасно това от две седмици. Мениджърът им Уолтър Смит е твърде нервен още на пресконференцията след първата среща и този факт бе симптоматичен. Въпреки че “Глазгоу Рейнджърс” бе почти докоснал финала за КЕШ напролет след 11-те двубоя без загуба.
ПОЛОВИН ЧАС БОРБА СРЕЩУ СТРЕСА. “Левски” центрира упорито и шаблонно, гостите поне за малко са като риба във вода. Играта на нерви и надхитряне е жестока. Сираков винаги е пазен от двама. Но идва 36-ата мин, в която става ясно едно:
УВАЖАЕМИ “РЕЙНДЖЪРИ”, ТА ТОВА Е СИРАКОВ! Неговото завъртане на 180 градуса остави националната двойка централни защитници Гъф-Макферсън с ококорени очи и вдървени крака. И с изумени погледи, които проследиха куршума, оплел се в мрежата на Максуел. Хем гол, хем разкошен. Ах, колко сладко бе всичко, защото Сираков в този момент бе като рекламен агент на големия футбол...
ДА, НО ДОСАДЕН ФИЛМ СЕ ПОВТАРЯ. Както и в мача с Швеция ни връщат гола почти веднага. Има засада, няма засада... Стивънс вече е центрирал, кучето Дюрант изскача зад невнимателната защита и вратаря и отбелязва с глава евтин, но важен гол. Ортодоксията побеждава или логиката временно се отстранява?
БЪЛГАРСКИЯТ ФУТБОЛ ИМА НУЖДА ОТ НЕЩО ГОЛЯМО - ЦИКЛИЧ-НОСТТА НА СЪБИТИЯТА ВЪВ ВРЕМЕТО ГО ИЗИСКВА. КАТО ЧЕ ЛИ ТРЯБВА ДА СТАНЕ! И “Левски” го усеща! Още веднъж. Това бе най-важното. Подобно нещо имаше и през 1982 година на мача ЦСКА – “Ливърпул”. Българинът поне във футбола е земен човек - той усеща момента, когато ще се случи нещо голямо. И обикновено не се лъже. И някакъв огромен магнит всмуква тълпите и ги отпуска чак след вратите на стадиона. Невероятен “син” тайфун залива шотландците. Отлична комбинация Сираков - Тодоров, но Максуел спасява. При нова акция на Сираков отдясно Григораш не вкарва чисто положение. Започва ли “Левски” да играе по тревата, “Рейнджърс” изпада в паника. 74-а мин - Пламен Николов спасява страшен удар на Макферсън с глава. 80-а мин - силно воле на Сираков не намира вратата. Две минути по-късно Максуел блестящо отбива негов нов шут.
ТОПКАТА Е ОТ ЖЕНСКИ РОД, НО И ТАМ ИМА ЛОГИКА. Натрапва се усещането, че надиграваш, без да биеш. Жалко, казваме си, времето тероризиращо намалява. Минутите са 5, 4, З, 2, 1... Някои си тръгват, защото крайната точка на скептицизма е да се съмняваме и в собственото си съмнение.
ДОКАТО КРАКЪТ НА “КАЙЗЕР” ТОДОРОВ УЦЕЛВА ДЕСЕТКАТА НА МИШЕНАТА, НАРЕЧЕНА НЕДОСЕГАЕМОСТ. Единственият начин вратарят да спаси този шут в 90-ата мин бе да се качи на горния десен ъгъл на вратата си, но тогава можеше и да отлети с топката. В Глазгоу му пожелах незлобливо да си говори в самолета след реванша така, както си говореше Моргун след първия мач. Ники Тодоров ми помогна.
ШОКЪТ Е НАНЕСЕН ТАКА, КАКТО И МАГЬОСНИК НЕ БИ ГО РЕЖИСИРАЛ. Не “Рейнджърс”, ами Господ да си, няма кога и как да реагираш. 50 000 факли на победата лумват на стадиона. Ах, колко отдавна не е било. “Васил Левски” вече става като Ватерлоо за британските клубове. “Нотингам”, “Ливърпул”, “Глазгоу Рейнджърс”. Списъкът на пребледнели островитяни започва да се удължава. Съдията Вега надува последната свирка. Георги Василев така скача на пистата, че и Сотомайор може да му завиди. Въздухът се разцепва от мощна звукова вълна, събрала в себе си цялата изстрадана и заслужена радост.
ФИЗИОНОМИЯТА НА УОЛТЪР СМИТ. ДО НЕГО БЪСТЪР КИИТЪН БИ ИЗГЛЕЖДАЛ КАТО НЕПОПРАВИМ ШЕГАДЖИЯ. Лицето на шотландския мениджър бе тебеширено, дъвката леко раздвижваше устните му, а те отказваха да говорят. Все пак от британско джентълменство уважи пресконференцията. Мълчеше като риба и високомерната английска “звезда” Марк Хейтли. Той се беше изприказвал в аванс. Впрочем, мистър Хейтли, не трябваше ли преди две седмици да бъдете по-скромен. А сега пък знаете ли кой е Кайзера?
Владислав Колев
----------------------------------------------------
“ЛЕВСКИ”: Николов, Кременлиев, Хубчев, Цветанов, Марков, Янков, Боримиров, Сираков, Славчев, Тодоров, Иванов (57-Григораш).
“ГЛАЗГОУ РЕЙНДЖЪРС”: Максуел, Стивънс, Уишарт, Гъф, Макферсън, Маккол, Стивън, Я.Фергюсън, Дюрант, Хеитли, Хеигън.
ГОЛМАЙСТОРИ: 1:0 Сираков (36), 1:1 Дюрант (44), 2:1 Тодоров (90).
СЪДИИ: М. Вега, Х. Гонзалес, А. Селас (Испания); ст. “В. Левски” – 50’000.
ЖЪЛТИ КАРТОНИ: Сираков (Лев), Гъф (ГлР)
ТАНЦИ ДО ЗОРИ И “ДА ДОЙДЕ СЛЕДВАЩИЯТ”
Красива нощ. Колко пъти сме гледали със завист как от журналистическите банки на националния стадион чуждите колеги предават по телефоните “оди на радостта” за своите издания. Най-после стана обратното. Те претупаха по някой и друг ред в черни краски и заглавия, от които ни е дошло до гуша, а нашего брата български изтупа от прахта торбата с похвалите. И няма как иначе! Биеш не кой да е, а “Глазгоу Рейнджърс”. Капитанът Гъф първи влиза в нашата съблекалня и поднася поздравленията си. Звучат сърдечно, макар и с едно трудно допълнение – “станете европейски шампиони, та да знаем поне от кого сме загубили!” Е, за такива неща е рано да се мисли. Сега трябва да се отпразнува постигнатото.
В съблекалнята шампанско няма (голът падна толкова късно, че не остана време да се купи), но шегите са безкрай. Два десни крака са на особена почит - Сираков и Тодоров трябва рано сутринта да се явят при д-р Илиев. Ще им взема гипсови отпечатъци за музея. Такива изпълнения не се виждат всеки ден. Ама докторът ще почака, защото треньорът Василев отпуска малко строгия режим. Тренировката ще е чак следобед. Значи дискотеката “Юлита” може да бъде превзета! Няма ги само Наско и Марков. Простено да им е. С Възрастта шега не бива. “Ние сме шампионите” на Куин става химн на вечерта. В тъмен ъгъл ръководството на отбора се хваща за главата. Тези момчета могат да изиграят още един мач! Цветанов, Гинчев, Иванов и Боримиров са царете на дансинга. Във високите тонове се включват Янков, Славчев и Трендафилов. Настроението е върховно, а най-задаваният въпрос е “Кой победи шотландците?” Отговорът е масов – “Левски”, “Левски”, оле, оле, оле!” И така до първи петли, когато ръководството започва да поглежда към вратата. От повече сигнали няма нужда...
Наско СИРАКОВ: “С Гунди за талисман”
Толкова много вярвахме, че ще се преборим успешно. Дори и след изравняването някакъв вътрешен глас ме поддържаше до последната минута. Не знам, може би има и “чужди” сили. След като ме целуна за победата, съпругата ми Илиана отвори чантата си и призна, че донесла на стадиона истински талисман - паметен знак от петдесетгодишнината на Гунди. Идолът ни беше с нас в тези незабравими минути.
Какво си спомням от мача? Много тичане, много борба и два чудесни гола. Моят стана най-вече благодарение на опита ми. Срещу толкова много защитници в наказателното поле трябва да се играе нестандартно. Те очакваха да тръгна вдясно, но аз се завъртях обратно и шутирах по интуиция. Изненадата бе пълна. А попадението на Ники Тодоров бе неспасяемо!
Със съдията разменихме по няколко думи на испански език и той вдигна картона. Сигурно за авторитет. След срещата му благодарих за съдийството, а той ми подари емблемата на испанската федерация. Разделихме се като приятели.
Знаех за купона в дискотеката, но помолих момчетата да ме извинят. “Старците” като мен имат нужда от почивка. Нека младите изживеят радостта си и се готвят за “Вердер”. Аз не исках да ни се пада само “Милан”. С другите ще се борим. На немците отстъпваме може би само във физиката.
Николай ТОДОРОВ: “Рядко съм бил толкова спокоен”
Не допусках нито за миг, че ще разочароваме тази публика. Вярвах в победата дори и когато изравниха. Създадохме толкова голови положения, че щеше да бъде грехота да не влезе. Малко преди гола опитах пак удар от лявата страна, но топката профуча покрай гредата. Не съм гледал часовника и не стрелях, защото изтичали последните секунди. Просто позицията ми се стори удобна и вратата сама кацна на мушката. Имам силен удар, а този път и точността се оказа поразяваща. Нямам комплекси от немския футбол. И “Вердер” има врата, и в нея могат да влизат голове. Дали мои, или на някой друг, няма значение. Важното е топката да е в мрежата.
Пламен НИКОЛОВ: “Сънувах победата, но мълчах!”
Вечерта преди мача сънувах, че бием с 3:1, и на закуска тъкмо да се похваля, и момчетата ме прекъснаха. Ако разкажеш съня - ставало обратно. Гробно мълчание! Умората и напрежението почувствах часове след края. Тогава анализирах и гола. Защитниците спряха, спрях и аз, като се надявах на засада. Топката се удари в гредата, оттам в крака ми и влезе. Добре че после избих изстрела с глава на Макферсън. Ама как - и аз не зная. Просто рефлекс. Време за мислене няма. От “Вердер” не се плаша. Ще трябва само да сменим английския разговорник с немски.
Цанко ЦВЕТАНОВ: „Олег не ми даде да се подстрижа”
Беше ми трудно от нашия до изравнителния гол. После се отпуснах и мислех само за играта. През седмицата тръгнах да се подстригвам, но когато седнах на стола, Олег Моргун ме дръпна за ръката. С косата можело да си отиде и късметът. Напуснах бръснарницата и сега ще изчакам да мине и мачът с немците.
Александър МАРКОВ: “Това вече е допинг”
След мача в Глазгоу ме викнаха за допингпроба и колегите започнаха да се шегуват, че най-после са ме хванали. Ама има и хора, които неразбират от майтап, и веднага започнаха да говорят зад гърба ми. Нека сега да дойдат да ме погледнат в очите. Допингът беше желанието ни да покажем силата на българския шампион и да стоплим сърцата на многохилядната публика. Направихме го чудесно!
Георги ВАСИЛЕВ: “Пак ни се падна най-трудното”
С момчетата бяхме направили вътрешно тото, но никой не спечели. Явно “Вердер” не е по вкуса ни, но щом сме тръгнали да се мерим с големите, нямаме право да се жалваме. Можеше да бъде и по-лошо – “Милан”, “Барселона”...
Познавам играта на противника, изключително много ценя треньора Ото Рехагел. За повече подробности е още рано. Ще направим разузнаване, но най-важното е да свикнем с мисълта, че ще трябва на всяка цена да търсим равновесие във физическите контакти. Балансът ще дойде оттук. Ако в първия мач не позволим да ни вкарат гол, ще бъда доволен и оптимист.
В-к “Левски брой 9 (23) от 1993г.
“ЛЕВСКИ” – ПОБЕДИ В ДВУБОЙ НА ГИГАНТИ!
Това не беше мач. Това бе футболен празник! В септемврийската нощ, пълна като тепсия, дори Луната бе спряла над стадион “Васил Левски”, пленена от големия футболен двубой между два гиганта. Единият - с името на суперевропейски тим. Отбор с голямо име и авторитет – “Глазгоу рейнджърс”, и другият, нашият “Левски”, който ни върна към най-хубавите години на “синята лавина”.
“Левски” победи! Направи го по най-категоричен начин, защото надигра големи майстори, защото по признанието на всички бе по-силен.
Празник бе и на трибуните. Не се помни вече кога преди това е имало толкова много - около 50 хиляди, и толкова ентусиазирани зрители на български мач. Публиката показа, че може и иска да бъде на трибуните, когато има истински футбол.
Двата гиганта в тази нощ го направиха. Играха с пълни сили от първата до последната минута. Както коментира в ефира радио “Дойче веле” – “Левски” бе отбор с ГОЛЯМО СЪРЦЕ”. Това бе големият залог за победата. Нямаше нито един играч на терена, който да пази сили. И в тази невероятна надпревара, станала по-тежка и от мокрия терен, победи българският шампион. Победи, защото имаше лидер като Наско Сираков, имаше диригент на защитата като Петьо Хубчев, бойци като неговите партньори, сред които Сашо Марков изигра цяло полувреме с кървяща рана на крака, но не поиска смяна. Мъжко момче, каквито бяха и всички до него. Славчев и Янков разбиха атаките на шотландците, а Кайзера прободе “рейнджърите” с гол, какъвто и в Европа виждат рядко.
БЯХМЕ СИЛНИ ОТ ПЪРВАТА ДО ДЕВЕТДЕСЕТАТА МИНУТА!
Капитанът Наско Сираков: “След мача Гъф дойде в съблекалнята, за да ни поздрави и да ни пожелае успех."
— Видяхте ни се поуморен през второто полувреме?
— Нормално е - при този тежък мач на тежък терен. Мисля, че двайсет и двамата бяхме уморени. Но специално аз не се почувствах така, защото най-сериозните положения, в които взех дейно участие, се създадоха през последните 15-20 минути.
— Няколко пъти ви изведоха майсторски зад шотландската защита, тренирали ли го бяхте специално?
— Такива бяха тактическите указания на старши треньора - да играя “на ръба” на засадата. Трябваше да се използва това, че защитниците на “Рейнджърс” играят в линия. През първото полувреме не се получи, подаваха ми доста високи топки, при които нямах шанс срещу тях.
— Все пак спечелихте няколко въздушни двубоя?
— Няма как, излязъл си да се бориш!
— Върхът беше, когато преодоляхте двама души и Григораш не можа да засече топката. Но май страничният съдия вдигна засада?
— Не е вярно. Аз не гледах Григораш, а него - посочи с флага напред - аут. Пък и попитах главния съдия - и той ми каза, че дава аут. Но между другото Григораш не е виновен, че не вкара гол. Записът, който видях, показва, че вратарят лекичко закача топката преди него и я отклонява. Сам нямах възможност да бия точно, останал беше открит само далечният ъгъл. Но видях там човек със синя фланелка и се надявах, че ако не уцеля, той ще вкара.
— Как направи гола?
— Първо направих финт. Дадох вид, че ще тръгна надясно. На такъв тежък терен нападателят винаги е с предимство, когато топката е в краката му. При обръщането вече можех да нанеса удар. Знаех, че ако е в далечния ъгъл, ще е гол. Вратарят не можеше да реагира: бях в наказателното поле, а той - до другата греда.
— В един момент срещнахте във въздуха главите си с капитана Гъф?
— Случва се - той получи аркада, а и аз имам следа на челото. Играл съм няколко пъти срещу него, винаги е бил коректен. След мача ме извикаха от банята - дойде в съблекалнята да ме поздрави, а след това пожела успех и на целия отбор. Това потвърждава думите, които казах преди мача, че е не само голям играч, но и голям професионалист и човек.
— Да се върнем към мача в Глазгоу. Вашите опит и самочувствие липсваха на отбора, мнозина се постреснаха от обстановката?
— Нормално беше да има смущение, особено в първите минути. Но всички се раздадоха докрай и това в известна степен компенсира липсата на опит. Но нито един не спря да се бори и да се движи до последния момент. За да победиш отбор като “Глазгоу рейнджърс”, не трябва да му отстъпваш в това, в което е силен - физиката и борбата.
— Всички сме единодушни: в реванша за пръв път “Левски” игра тактически дисциплинирано от първата до последната минута, независимо че времето течеше, а резултатът бе благоприятен за шотландците. Поне аз не съм виждал това от български отбор?
— Това е най-важното. “Левски” в момента стои най-добре в България в тактическо отношение. Не се поддадохме на емоциите и това реши мача. Свикнали сме при неблагоприятен резултат в последните петнайсетина минути да се оголваме тотално. И от това са страдали не само клубните отбори, но и националният. Така беше в европейските квалификации срещу Шотландия, така беше и срещу Швейцария. Футболът се играе 90 минути и победата трябва да се търси тактически правилно от първата до последната от тях.
— Нещо друго, което трибуните не знаят?
— Това, което ме впечатли най-много, бе публиката на мача. Използвам възможността да благодаря на всички тези хиляди зрители, които ни подкрепиха. “Левски” трябваше да спечели този мач заради тях! Да дойдат в този дъжд петдесет хиляди души на стадиона и да те окуражават от първия до последния сигнал - това даде крила на всички!
— Бяхме вече позабравили как изглежда пълен и въодушевен стадион “Васил Левски”?
— Да, това е най-забележителното, което се случи. Беше ни изключително приятно, все едно че имахме дванадесети играч.
— Когато се падна “Рейнджърс”, само за кураж ли казахте, че сте играли срещу шотландци и не ви е страх от тях?
— Няколко пъти казах, че футболът, който играят, не може да те изненада с нищо и при една правилна тактическа постановка може да се постигне нещо. Докато има отбори, срещу които не може да се разчита на успех на такова равнище.
— Е, по-нататьк всичко зависеше и от жребия?
— Сред петнайсетте съперника имаше поне 6-7, които са от нашата черга и можехме да ги победим. Но няма какво да губим и срещу “Бремен”.
КАЙЗЕРА ВКАРА СВОЯ ГОЛ НА ЖИВОТА
Николай Тодоров: “Реших се и стрелях. После имах време само да погледна таблото колко време остава.”
— Бихте ли “възстановили” за читателите вашия разстрелващ гол?
— Реших се, нагърбих се да шутирам, ударът се получи добре насочен и стана гол, победен гол.
— И друг път сте вкарвали голове от 25-30 метра...
— Този гол е коренно различен от Всички други, които съм правил. Защото е отбелязан срещу силен противник и с него го отстранихме.
— Според мен това е вашият “гол на живота”. Макар че идва нов мач, нов противник?
— Вкарвал съм и други важни голове. Например - двата в Букурещ срещу националния отбор на Румъния. На този етап от квалификациите също бяха много важни. Но тогава не успяхме. Все пак “Левски” премина с този гол във втория кръг на европейските турнири, след като не бе успявал да направи това пет години. Това е постижение за нас - като играчи и за клуба.
— На разбора или по-късно - на почивката, Георги Василев каза ли ви, че трябва да стреляте отдалеч при това лошо време?
— Такива неща не трябва да се казват от треньора. Един играч трябва да знае какво да прави при мокър терен и хлъзгава топка. Вратарят може да я изпусне, да има рикошет. Доста голове стават по този начин.
— Вратарят Максуел изби удар на Наско Сираков, който отиваше в същия ъгъл, в който стреляхте и вие?
— Тогава беше подготвен, а аз вероятно го изненадах.
— Как оценявате играта ви в София в сравнение с първия мач?
— Това се видя - направихме по-добър мач. Създадохме срещу един такъв противник три чисти голови положения. Не казвам стопроцентови, но по-добри от тези, които имахме в Глазгоу.
— Поначало реваншът беше с по-малко възможности за гол и за двата отбора. Извън изравняването, дошло след грешка на вратаря и зашитата, имаше само един опасен удар - на Макферсън, с който Николов се справи блестящо. Като си преглеждам бележките, виждам, че не съм си отбелязал почти нищо през първото полувреме?
— Вярно е, че головите ситуации станаха след почивката.
— Май ще станете специалисти по игра през второто полувреме?
— Е, трябва да се играе силно през целия мач, но е вярно, че срещу “Рейнджърс” бяхме по-силни, и постигнахме своето във втората част.
— Вие сте играч с международен опит, вярвахте ли, че можете да отстраните шотландците?
— Гледал съм много техни мачове и знаех, че могат да бъдат победени. Защото въпреки че непрекъснато нападат и създават доста опасности пред противниковата врата, сравнително трудно вкарват голове.
— Върнахте се в “Левски” след две години, прекарани във Франция. Каква промяна намирате?
— Отборът се развива по професионален път. И като организация на работата, и като треньорско ръководство, и като поведение и участие на играчите В подготовката и на терена. Но французите не искат победи във всеки мач, прощават загубите на любимците си. У нас обстановката все още не е такава. Там запалянковците не могат да сменят треньора, у нас те все още могат да оказват натиск. Но ако играем добре, това постепенно може да се преодолее.
ГЕОРГИ ВАСИЛЕВ ЗА МАЧА С “РЕЙНДЖЪРИТЕ”
ПОБЕДИ ОТБОР С ГОЛЯМО СЪРЦЕ!
Това са думи на коментатора на “Дойче веле” след победата на “Левски” в София срещу именития състав на “Глазгоу рейнджърс”. С тях започна и разговорът ни, вече традиционен след такива изпитания, със старши треньора на “синия” тим Георги Василев.
— Най-общата ви оценка за срещата?
— Победи отбор, който много силно искаше победата. Както са ни нарекли и в чужбина, направихме го с голямо сърце, но освен че силно желаехме победата, на терена стана ясно и това, че знаем как да я спечелим. Най-хубавото в този мач бе търпението, което проявиха играчите. Те не се поддадоха на чувствата, дори когато времето си отиваше в наша вреда. Една нормална прибързаност, нервност, които в подобни случаи съпътстват играта, не са добър начин да се постигне победа. Ние знаехме, че такъв мач не се печели с много голове и най-важното бе търпеливо да намерим пътя към успеха. Това, че победихме в последната минута, бе и малко късмет, но за всички бе очевидно, че сме по-добрият отбор на терена в този мач и справедливо би било да спечелим. Завидна бе организацията ни в този мач. До един играчите в отбора изпълниха задачите си и все пак искам да посоча лидерските позиции на футболисти като Наско Сираков, Хубчев, Николай Тодоров. За нито един от играчите не мога да дам лоша оценка.
Както и след първата среща в Глазгоу, Георги Василев даде специално за в. “Левски” своята кратка характеристика и оценки за всеки от играчите, които видяхме на терена на стадион “Васил Левски”:
ПЛАМЕН НИКОЛОВ - при отбелязването на гола в нашата врата прояви колебание, може би и в очакване страничният съдия да маркира засада и късно реагира, но за сметка на това всички други негови акции бяха много стабилни и особено важен бе моментът, когато спаси удара на Макферсън, а това можеше да преобърне целия мач. Оценка - 7.
ЕМИЛ КРЕМЕНЛИЕВ - много стабилен на поста си. Спази всички указания, следеше играта на новото име в отбора на гостите - Хейгън. Покриваше си зоната, а и намираше възможности за включване в атака. Ех, този път нямаше кой знае каква ефективност от тези атаки, но така принуждаваше нападател да го неутрализира – 7.
ПЕТЪР ХУБЧЕВ - много точен, много навреме заемаше позиция, която му осигуряваше пространство и възможност за неутрализиране на хора, отскубнали се от своите лични пазачи. Игра с голямо спокойствие и в най-трудните минути - 8.
ЦАНКО ЦВЕТАНОВ - стабилен и активен, но очевидно отсъствието в последните мачове бе намалило неговия игрови тонус и това най-много пролича във фланговия пробив с центриране, където не му вървеше - 7.
ГЕОРГИ СЛАВЧЕВ - всеки един защитник и от европейска класа би имал проблеми с неутрализирането на Хейтли, защото това е един много силен футболист, особено в играта с глава. А Славчев не му даде възможност да насочи нито една топка, адресирана към него, във вратата или към партньорите му. Заслужава висока оценка, но прояви небрежност при покриването на засадата и от това получихме гола - затова 7.
САШО МАРКОВ - познатият боец. Започна силно, трябваше да охранява Дюран, който най-често контактуваше с Хейтли. Дори само затова, че не бе прецизен в задачата да го опази и бе далеч от мястото на гола - 7.
ЗЛАТКО ЯНКОВ -традиционно силен играч, с голям периметър на действие, с много измъкнати топки от противника. Но оттук нататък допускаше една несигурност в отиграването на топката. Все пак игра с такава енергия, че успяваше да поправи веднага грешките си. Силен в средата на терена и свърши, много от черната работа - 7.
ДАНИЕЛ БОРИМИРОВ - първото полувреме не бе убедителен. Игра разсеяно, без ефективност и не осъществи помощта, която трябваше да окаже в десния фланг на нашата защита. След почивката коригира действията си и стана една от фигурите, които задържаха за дълго играта пред вратата на противника - 7.
НАСКО СИРАКОВ - безспорен лидер в отбора. Човек, който в тежки мачове знае своята отговорност. Изпълни задачата в челото на атаката и ангажира постоянно Гъф и Макферсън, с голямо майсторство намери път в лабиринт от защитници да нанесе решителния удар, беше в основата на другите голови ситуации. Докрай бе фигурата, която не даваше на останалите да изпаднат в униние и да се примирят с резултата - 9.
НИКОЛАЙ ТОДОРОВ - другата личност, която се открои в отбора ни и с организаторската си роля, и с импровизации, с изненадващи атаки зад гърба на Наско. Само ме изненадаха лошите му изпълнения на ъглови удари, на които много разчитахме. Но с този гол, който вкара, всичките му недостатъци се забравят - 9.
ГЕОРГИ ИВАНОВ - игра с голямо старание, с голям мерак и много амбиция. Вярвам, че до идването му в “Левски” такъв мач е бил само мечта. Докато имаше сили, бе всеотдаен. Вече уморен в края на първото полувреме, позволи на Стивънс да направи атаки към нашата врата, оттам дойде и центрирането за гола, но за старанието му - 7.
ПЕТРЕ ГРИГОРАШ - неговото влизане целеше да изведем човек по-напред в зоната около Наско и да разредим пазачите му. Според мен не се включи лошо, но все още е притеснен, не проявява характер. Но изпълни това, за което влезе - 7.
— Един паралел между двата мача?
— В Глазгоу имахме за основна цел да парираме атаките. Не се притеснявам от упреци за защитна игра. Във футбола също има “А” и “Б”. Не можеш да минеш към “Б”, без да си научил “А”. Така че, без да си направил “А”, а това е защитата, не трябва да прескачаш към друго в системата на играта. Докато във втория мач ни бе нужна повече активност в атаката. Знаехме, че играят открито, но дори и когато ги притискахме през второто полувреме, те не промениха схемата си, а просто я бяха сгъстили в своето поле. Не се струпаха в защита, а запазиха разположението си и във всеки момент бяха готови да преминат в атака.
— Какво ви помогна в разузнаването?
— Освен касетите със записи, които имахме, и срещите, които аз и Тишански видяхме на живо, имахме агент, чието име нека остане в тайна, но от неговата информация и видеокартина например забелязах, че в първия мач от 39 подавания пред нашата врата - 22 бяха към Хейтли. 6 - към Дънкан Фергюсън, а към всички останали - само 11. Това предопредели и моята схема в София за опазването на Хейтли. Видях и това, че повечето от центриранията идваха от двамата крайни защитници. И може би добре стана, че в София не игра Робертсън.
Д-р Божин Ласков: РАЗВЪЛНУВАН СЪМ, ШАСТЛИВ СЪМ!
На трибуната на стадион “Васил Левски” в празничната вечер на 29 септември бе един от най-големите български футболисти след войната - доктор Божин Ласков, бивш централен нападател на “Левски”, а по-късно - играч на “Слован” (Братислава), където вече живее от дълги години.
— Д-р Ласков, откога не сте наблюдавали играта на “Левски”?
— Вече близо пет години и затова с много вълнение дойдох специално да видя мача с “Глазгоу”. Развълнуван съм, щастлив съм от играта на “Левски”, Играчите показаха невероятна амбиция и напълно заслужено победиха.
— Открихте ли някои слабости?
— Победителите не се съдят, но ми направи впечатление, че както преди две години срещу “Ференцварош”, и сега позволяват да им вкарват голове в края на полувремето, а точно тогава е много важно от психологическа гледна точка да запазиш вратата си.
— А хубавото?
— О, хубавото беше много! Най-напред искам да ги поздравя, че след получаването на гола не паднаха духом и до края продължиха с упорството да търсят победа. Това е голям успех на нашия любимец “Левски”.
— Кои ви допаднаха най-много?
— “Левски” имаше двама изключителни играчи. Това са център-халфът с №3 (Хубчев) и Сираков. Особено през второто полувреме Наско бе в основата на всички български атаки.
Иван Коев: РАДВАХ СЕ КАТО ДЕТЕ!
Дали на шега, дали от сърце големият футболист в миналото Иван Колев казва: “Цял живот съм играл в ЦСКА, но съм си левскар...”
След победата над “Рейнджърите” с невероятно вълнение ветеранът заяви за вестник “Левски”:
— Радвах се като дете. Дори сълзите ми не спираха, защото се чувствах горд за българския футбол, който напоследък има малко такива радости. “Левски” игра блестящо и победата му прилягаше напълно. Нещо повече - срещу такъв силен и именит съперник нашите футболисти заслужаваха и още по-убедителна победа.
Талисман: Раираното коте “Хейтли”
Историята е като в приказките. След уморителния трудов ден, в нощта преди мача, старши треньорът Георги Василев се прибира в стаята си в хотела в Банкя и в унес, вече почти заспал, усеща, че нещо мърда в леглото му. За миг, като оглежда отворената врата на балкона, му минава мисълта, че може да е змия.
Вече на запалена лампа поглежда внимателно в плика на одеялото и вижда настръхналата муцунка на съвсем малко рижаво-черно коте. С усмивка и жалост той го оставил до сутринта в леглото си, а на сутринта се разделили. Безпризорното коте - някъде из дворовете, а Василев - с грижите за предстоящата битка.
Вечерта след победата, в минутите на голямата радост треньорът си спомнил за рунтавото приятелче, а и някой му пошушнал, че може би котето му е било талисман за успеха.
Още в четвъртък сутринта Василев се връща в Банкя и започва да оглежда и съседните дворове с надеждата да открие своя малък приятел. И успява. Сега малкото раирано коте, което с цвета на козината си много наподобява екипа на “рейнджърите”, е в дома на Георги Василев, а съпругата му е намерила и твърде подходящото име за случката – “Хейтли”. Остава да видим дали ще го пази Георги Славчев...
АЛЕКСАНДЪР КОСТОВ: ФАНТАСТИЧНА ПОБЕДА!
За старите левскари Сашо Костов винаги остава в спомените със своите хитроумни ходове по крилото, дори със закачките и с една особена жизненост, която всяваше и у партньорите си. Знаменитото крило, което много често “работеше” за голаджиите - като Гунди, Кукуша, Патрата, сега безработен треньор, бе между щастливите зрители на стадиона:
— Фантастична е тази победа. От дълги години не съм наблюдавал такъв мач на наш отбор, не помня толкова много и радостна публика. Като видях тази игра на “Левски” с толкова прецизна организация, с толкова сърцата всеотдайност, не се съмнявам, че който и да бъде следващият ни противник, дори “Милан” или “Монако”, левскарите вече имат самочувствие и могат да победят.
НАШАТА ИСТИНСКА ПУБЛИКА - ДВАНАЙСЕТИЯТ ИГРАЧ!
И дъждът, и бурята, която се опита да развали празника в сряда вечер, не можаха да спрат тези 50 хиляди верни и въодушевени приятели на “Левски”, които бяха на стадиона, за да дадат подкрепата си на играчите.
Тези пълни трибуни, този възторг, тези феерични факли в чест на победата ни върнаха към най-славните години на “синия” отбор, Воден от незабравимия Гунди. Върнаха ни към спомена за победите над “Аякс” и “Щутгарт”, за достойни битки с “Милан” и “Бенфика”... ]
“Синята” публика сякаш бе дванайсетият играч, който даваше повече сили на българите. Отдавна не бяхме виждали възторга, с който непознати хора си подаваха ръце и се прегръщаха със светнали очи. Отдавна не е имало мач, на който всички се радват. На стадиона имаше привърженици и на други отбори. И те ликуваха с нас, и те ни поздравяваха, защото бяха горди, че с такава игра и такава победа “Левски” направи крачка към горещото желание на всички да върнем загубения и разклатен авторитет на родния футбол.
