Обичай !

Ако за Мъри и играчите мачът с Оксер бе искрицата, то този с Динамо бе кръщението.

Обичай! Защото е несправедливо, най-често любовта се измерва в мигове или сантиметри.
Обичай! Защото твоята любов може да донесе онези вълшебни моменти и гола три секунди преди края.
Обичай ! Защото утре наистина започва днес.
Няколко сантиметра и няколко секунди донесоха съвършенния футболен четвъртък за Левски. Но няколко сантиметра и няколко секунди можеха да направят така, че днес оценките и настроението да бъдат коренно различни.
Каквото и да си говорим Левски изигра най-силния си мач под ръководството на Станимир Стоилов и дори да не беше спечелил, дори да беше загубил мача, тази оценка трудно може да бъде ревизирана. Това е Левски който всички искаме да гледаме.
Отборът, който атакува 90 минути и се опитва да спечели мача, независимо че може да бъде изключително трудно. Левски се държа като голям отбор във всеки един момент в четвъртък вечерта. Награби прехваления Динамо от първата секунда, изпълни 10тина корнера пред вратата му за 20тина минути, атакуваше го по всички възможни линии. Когато трябваше - пое рисковете които можеше да доведат до загуба. Само и само да се атакува и спечели. И не се отказа дори в последните секунди, когато наредените в своята половина гости сякаш бяха издигнали непробиваема стена пред вратата си. Последния победен мач с цялата условност на подобна оценка бе срещу Брьондби.
Един фен на Левски трудно би могъл да иска повече. В крайна сметка това е клубната философия, тази философия, която неможе да заличи любовта заради няколко мига или сантиметра, които в крайна сметка измерват резултатите.
Тук е мястото да се отделят няколко минути за човека, без когото онази вечер нямаше да я има. Станимир Стоилов не е голям треньор. Но той е роден треньор. И това посочи съдбата в четвъртък вечерта, когато Мъри направи златната смяна, каквата интуицията е дала на много треньори, а мнозина е неправила и велики. Историята е пълна с подобни примери.
На Мъри не му е било никак лесно. Недоверието и съмненията промяната в обстановката, промяната във възможностите, но запазването на очакванията, желанието и настойчивостта за промени. Той бе обграден от всичко това, а не е леко на когото и да е да го понесе. Мъри Стоилов все още не е голям треньор, но обича призванието си. И нищо чудно да не е далеч деня, в който ще стане такъв.
И ако мачът с Оксер бе искрицата, то мачът с Динамо е кръщението, след което вече всичко е възможно.
Когато става дума за възможности, какво може да се очаква от Левски? Със сигурност ще бъде крайно инфантилно да бъде повторен водевилът "Парк на лудостта", в който дори и дърветата всеки миг чакат да пристигне купата на Уефа, но тя остава арестувана на паспортния контрол на реалността. Левски просто трябва да изиграе още три мача на това ниво и оттам - каквото сябя покаже. Отборът вече е достатъчно известен, а въпрос на късмет е да задържи 2 от перлите в състава си - Домовчийски и Ричард, които могат да играят във всеки европейски отбор, защото имат цялото време пред себе, а и нужните качества. Но това няма да е тревожно след като идват другите, които получиха нагледния пример, че когато обичаш винаги можеш да сграбчиш шанса си.
Левски може и да не стане шампион, тъй като за това в България все още не е необходимо само и единствено да си научил да побеждаваш. Но това няма по никакъв начин да намали ефекта на огромната крачка, която бе направена в четвъртък вечер.
Левски има треньор, има млади и талантливи футболисти. Има любовта и цялото бъдеще пред себе си.
Заради това обичай ! Просто обичай този отбор до безграничността!

Васил Колев,Тема Спорт